Най-накрая слънцето огряло по пролетному. На Зимата и се наложило да събере полите си и да размърда крака. Тя се сърдела и процеждала сълзи от покривите на къщите. Понякога се озлобявала и хвърляла в лицата на минувачите нещо между сняг и дъжд. Но това били вече последни капризи ...
В този ден нямало слънце. Но вече разбудените малки потоци пробивали снега и леда.

Ханс Кристиан Андерсен бил известен с немарливото отношение към облеклото си. Веднъж един минувач го спрял на улицата и заядливо попитал ...

Красив ли съм или умен. И пари нямам. Ей това къщенце ми остана от старите. И на пук на всичко и всички мен избра Елена. Мен избра за съпруг. Не можех да повярвам дори и след като се разписахме в гражданското. Живеехме си и ни беше толкова добре. Елена, жената на мечтите ми. Сега седя и си пия сам.

Разказват, че емирът на Хоросан, Абдаллах ибн-Тахир, се разсърдил на един от своите военачалници и го хвърлил в тъмница. Мнозина се обръщали към него с молба да опрости и освободи затворника, но гневът на емира бил по-силен от тези ходатайства и молителите загубили надежда да помогнат на нещастника.

Не ти желая да си светлина.
Не ти желая да си нежно цвете.
Достатъчно е все да си Жена,
А тя е обобщение на двете!