В стремежа си за индивидуално оцеляване, ние се превърнахме колективно в роби. И седим и гледаме по новините, как са се случили произшествия тук или там, по-близо или по-далеч от нас, докато един ден всичко се стоварва и на нашите глави. И тогава наддаваме вой до небесата, но разбира се никой не ни чува, точно както по-рано ние самите не сме чували болката на ближният.