Тази статия анализира несъответствието в изискванията на кредитора за трудов договор в молбите за заем, като изяснява защо някои кредитори го изискват, докато други не. Трудовият договор функционира като инструмент за намаляване на риска, демонстриращ стабилен доход и заетост, намалявайки възприемания риск за кредитора. Той проверява нивата на доходите и предлага предвидимост за бъдещи изплащания, рационализира процеса на кандидатстване и намалява документацията. Въпреки това кредиторите, които не изискват трудови договори, вземат предвид различни фактори като гъвкавост за самостоятелно заетите лица, по-широки оценки на източниците на доходи извън традиционните договори, акцент върху кредитната история и финансовото състояние и наличието на обезпечение или активи за обезпечени заеми. Те приемат алтернативни методи за проверка на доходите като данъчни декларации и банкови извлечения, давайки приоритет на кредитоспособността и финансовата стабилност пред официалните трудови договори.