В основата на хомеопатията стои понятието "similia similibus curentur" - предпоставка, която предполага, че вещество, способно да предизвика симптоми при здрав индивид, може, когато се разрежда и прилага минимално, да облекчи подобни симптоми при болен човек. Този метод, наречен потенциране, включва прогресивно разреждане. Спорен въпрос е около значителното разреждане на веществата в хомеопатичните лекарства. Критиците твърдят, че екстремното разреждане, често достигащо точка, в която първоначалното вещество почти не съществува, поставя под въпрос основните принципи на химията и биологията. Това води до твърдения, че хомеопатичните лекарства са съставени предимно от вода или алкохол, лишени от активни компоненти. Защитниците се противопоставят, като предполагат, че процесът на потенциране вгражда "енергиен отпечатък" върху разтворителя, което предполага, че водата притежава качество, подобно на паметта, запазвайки ядрото на оригиналното вещество. Тази концепция обаче противоречи на установеното научно разбиране на молекулярните взаимодействия.