Генетичните рискови фактори играят значителна роля в развитието на левкемията. Въпреки че самата левкемия не се счита за наследствено заболяване, генетичната предразположеност може да увеличи риска от нейното развитие. Някои редки генетични синдроми, като синдромът на Даун, са свързани с повишен риск от левкемия. Синдромът на Даун, причинен от допълнителна хромозома 21, е една от най-честите генетични причини за това заболяване. Други хромозомни аномалии, като транслокацията на Филаделфия, също се свързват с увеличен риск от определени видове левкемия.

Следващата категория рискови фактори включва тези, свързани с околната среда. Излагането на радиация и химикали като бензен са добре известни фактори, свързани с повишения риск от левкемия. Радиацията, високи нива на които могат да бъдат резултат от лъчетерапия за други видове рак или от ядрени инциденти, е особено опасен фактор. Излагането на бензен, който е наличен в бензина и цигарения дим, също е известен риск за левкемия.

Накрая, рисковите фактори, свързани с начина на живот, играят важна роля. Тютюнопушенето, например, е значителен риск за развитието на остра миелоидна левкемия, особено при възрастните. Затлъстяването също може да увеличи риска от развитие на определени видове левкемия.Важно е да се отбележи, че наличието на рисков фактор не означава задължително развитие на левкемия. Много хора с рискови фактори никога не развиват това заболяване, а при други случаи, левкемията се развива без известни рискови фактори. Разбирането на тези потенциални рискови фактори е от съществено значение както за медицинските специалисти, така и за хората, които се притесняват за риска си. Промени в начина на живот, като отказване от тютюнопушене и поддържане на здравословно тегло, могат да помогнат да се намали цялостният риск от развитие на ракови заболявания, включително левкемията.