Преди да започнете режим, запитайте се:

Защо наистина искам да променя хранителните си навици?

Как ще се чувствам, когато постигна целта си?

Какво ще ми даде това на емоционално и психическо ниво?

Записването на тези отговори и периодичното им преглеждане ще ви помогне да останете фокусирани.

2. Създаване на реалистични цели
Големите промени се случват чрез малки стъпки. Ако си поставим прекалено строги ограничения от самото начало, това почти винаги води до разочарование и отказване.

Пример за нереалистична цел: „Ще сваля 10 килограма за месец и ще спра напълно сладкото.“
Пример за реалистична цел: „Ще включвам по една допълнителна порция зеленчуци дневно и ще намаля десертите до два пъти седмично.“

Малкият напредък е по-добър от временния ентусиазъм, последван от тотален отказ.

3. Разбиране на емоционалното хранене
Много от нас посягат към храната, когато са под стрес, тъжни, самотни или дори отегчени. Това е напълно нормално – храната носи усещане за комфорт. Но за да останем мотивирани по време на режим, трябва да развием умението да разпознаваме тези моменти и да намираме алтернативи.

Как да действаме:

Когато ви се яде нещо „вредно“, но не сте физически гладни, направете пауза и се запитайте: „Какво наистина чувствам в момента?“

Опитайте да замените автоматичната реакция с друга дейност: кратка разходка, обаждане на приятел, слушане на музика или писане в дневник.

Приемайте, че не винаги ще успявате, и това е нормално. Важно е да се върнете към режима, без вина.