Учението на Ваклуш Толев насърчава задълбочено преосмисляне на човешкия потенциал и духовната еволюция. Той гледа на хората като на развиващи се богове, предназначени да реализират божествения си потенциал с течение на времето. Толев преформулира злото като временен етап на неразвито добро, внушавайки, че предизвикателствата и трудностите са част от по-голям процес на трансформация. Неговата концепция за свобода се корени в съзнателната жертва, където индивидите надхвърлят егоистичните желания, за да постигнат духовно освобождение. Толев също разглежда религиите като временни, но необходими етапи на духовно израстване, които в крайна сметка отстъпват място на универсалните истини. Най-важното е, че той твърди, че любовта е енергията, движеща цялата еволюция, действайки като хармонизираща сила, която издига човечеството и насърчава единството.