Музикалният инструмент е устройство, специално създадено или пригодено да произвежда музикални тонове, необходими за възпроизвеждането на музика. Принципно всеки предмет, който произвежда някакъв звук, може да бъде пригоден и използван като музикален инструмент. Това се случва и на практика, особено при т.нар. „конкретна музика“. Музикални инструменти, Anne Vallayer-Coster (1744 – 1818) История Афикански ксилофон Музикалните инструменти са едни от първите „устройства“, създадени от човека. Те са съпътствали религиозните ритуали и светските веселия, а майсторското изпълнение на тях се е ценяло високо. Сведения за древни музикални инструменти има в староегипетската, старокитайската, древноегипетската, древногръцката, библейската литература и др. За повечето от описваните там музикални инструменти разполагаме предимно с описания, но понякога и с визуални изображения. Поради естеството им археологическите паметници не носят информация сами по себе си, а повече допринасят като допълнение към споменатите източници. Много от древните инструменти обаче са съхранени във видоизменен вид благодарение на народното предание – гайда, шофар, там-там и др. Унификацията на музикалните инструменти започва едва в периода между 7 и 15 век паралелно на Запад (Европа, Арабският халифат) и Изток (Китай, Индия). По-специално в Европа постепенно губят значението си инструменти, като различните видове виола („Да Гамба“, „Д’Аморе“), лютнята, спинетът, и т.н., но същевременно се появяват инструменти с техните качества – орган (в съвременния му вид), чембало (по-късно послужило като една от основите за създаване на пианото), валдхорна.