В „Въплъщението на Ариман в западния свят“ Рудолф Щайнер отправя предупреждение за все по-дълбокото вкореняване на човечеството в материализма и духовните опасности, които той крие. Концепцията на Щайнер за Ариман, адаптирана от древните персийски духовни вярвания, представлява сили, които засилват материалистичното и механистично мислене, отдалечавайки хората от тяхната духовна същност. Той противопоставя влиянието на Ариман на две други сили: Луцифер, олицетворяващ прекомерното откъсване от земния живот, и Христос, символизиращ баланса, който запазва духовния потенциал на човечеството. Щайнер твърди, че влиянието на Ариман е широко разпространено в западния свят, където зависимостта от технологиите, научният редукционизъм и интелектуализмът ускоряват загубата на лична и божествена връзка. И все пак Щайнер твърди, че науката и технологиите не са вредни по своята същност; по-скоро те трябва да се използват съзнателно заедно с духовното развитие, за да се избегне влиянието на Ариман. Той се застъпва за осъзнаването на Христос като водеща духовна сила, предлагаща на човечеството път към баланс и защита от прекомерното влияние на материализма.