Вечната класика: Адаптивността на малката черна ежедневна рокля

Стилната черна рокля винаги остава модерна и актуална. Благодарение на своята универсалност и практичност, такъв тоалет е подходящ за различни събития и мероприятия. Черният цвят е шикозен, придава на образа кокетство и романтизъм, изтънченост и сдържаност. По-рано този цвят, асоцииран с траура, не се е ползвал с успех, но с появата на малката черна рокля стана твърде популярен. Днес малкото черно изделие може да се намери за всеки вкус и джоб, като то и досега не губи своите позиции в света на модата. Разнообразието от фасони и текстури позволява да се избере „своят“ тоалет, който ще подчертае достойнствата и ще представи фигурата в най-добра светлина.
Голямата история на малката рокля

Кой всъщност е измислил малката черна рокля? Оказва се, че даденият цвят (по-скоро „нецвят“) много пъти е бил на мода и преди Коко Шанел. В началото на XVI век по него се увлекли миланските херцози и венецианските търговци, обичащи да се хвалят с богатство. Благодарение на обработката, боядисаните в черен цвят тъкани не пускали боя, стрували много по-скъпо, отколкото преди, и били много популярни сред богатите търговци и модните аристократи. Италианците станали първите, които съчетали черно с черно, играейки на разликата във фактурите, по-късно този цвят обикнали холандците, а в началото на XIX век в меките вълни на черното кадифе се потопили бледоликите романтици. В средата на века френската императрица Евгения (испанка по произход) въвела черното в ежедневната мода. През 1850-те тя прославила черните дантелени шалове и мантили, през 1860-те — черните испански рокли, блузи и отворени бурнуси с романтични названия.

Историята на малката черна рокля е тясно свързана със знаменитата Коко Шанел, която я измислила през 1926 година в памет на загиналия си възлюбен. За Коко черното било цветът на униформата, на унилия сиропиталищен дом, на юношеските години на момичето. През 1920-те облеклото било черна рокля и чорапогащник, бели маншети и якичка, които носели момичетата от възпитателните домове към монашеските ордени. Тази форма била скромна, напълно удобна, но главното — скривала произхода и превръщала децата в единна черно-бяла маса. Шанел дълго се опитвала да забрави за манастирското минало — и в това, трябва да се каже, успяла: биографите и до днес не знаят точно кой е баща ѝ и как е минало детството ѝ, но със сигурност се знае, че го е прекарала в приют.