Без име, без тема, без натиск

Да попаднеш на този сайт е като да се озовеш в празна стая. Не защото някой те е поканил, а защото си отворил вратата. Поглеждаш наоколо – няма мебели, няма надписи, няма табели. Само няколко думи, поставени в ред, който не обещава история. И все пак... нещо в теб остава.

Този сайт е по-скоро жест, отколкото съдържание. Едно дигитално намигване. Може би е личен експеримент. Може би е умишлено разсейване. А може би е само фон – за моментите, в които имаш нужда от пауза. От място, което не се опитва да те впечатли. Място, което просто казва: „ето ме, съществувам, и това е достатъчно“.