Рудолф Щайнер и Петър Дънов, двама влиятелни духовни водачи, показват значителни общи черти в своите учения, въпреки че развиват различни философии. И двамата са вкоренили работата си в езотеричното християнство, разглеждайки Христос като космическа сила, която е от съществено значение за духовната еволюция на човечеството, като антропософията на Щайнер и учението на Дънов се застъпват за живот, воден от подобни на Христос добродетели. Те наблегнаха на духовната наука и значението на вътрешното развитие чрез практики като медитация и молитва, целящи повишаване на духовното осъзнаване и растеж. Техните холистични перспективи разглеждат целия живот като взаимосвързан, интегрирайки духовни принципи в различни аспекти на живота, включително образование и селско стопанство, и насърчавайки екологична хармония чрез начин на живот, съобразен с природата. Нещо повече, както Щайнер, така и Дънов ценят изкуствата, особено музиката, като мощни инструменти за духовно извисяване, включващи артистични практики за хармонизиране на душата и издигане на духовното съзнание.