В свят, в който всяко съдържание трябва да е „ценност за потребителя“, „вирусно“ или поне „ангажиращо“, някой все пак е избрал да пише просто така. Не защото трябва. А защото не може да не го направи. Това място е свидетелство за тази необходимост.

„Личен блог“ не се прави по учебник. Няма стратегия. Няма даже и конкретна тема. Но има нещо по-рядко – автентичност. Това са разсъждения, наблюдения и чувства, извадени от ежедневието и сложени на показ. Без филтри. Без редакторски поглед. Без излишни амбиции. А именно това прави всяка дума значима.

Тук не се гони успех, а вътрешно равновесие. Тук няма план, но има посока. Понякога думите служат като котва, друг път като платно. А читателят – ако е готов за това пътешествие – няма нужда от компас. Достатъчно е да се остави да го води честността.