Плочките за баня се превърнаха в неизменен елемент от съвременния интериор, като техният път от практично решение до израз на индивидуалност и стил е дълъг и впечатляващ. В началото баните са били обикновени помещения с каменни или глинени подове, които били трудни за поддържане. С течение на времето обаче необходимостта от по-хигиенични, водоустойчиви и лесни за почистване материали води до появата на плочките като предпочитан избор.

Исторически контекст
Преди широкото приложение на плочките, материалите в баните са били груби и непрактични. Каменните и глинени подове били издръжливи, но трудни за почистване и неподходящи за влажни условия. С подобряването на хигиенните стандарти през вековете, се търсят нови решения, които да осигурят по-голямо удобство и функционалност. Това довежда до раждането на модерната плочка, която бързо започва да намира своето място в баните.

Раждането на модерната плочка
Производството на плочки датира от древността, но истинският бум в използването им в баните се случва през 20-ти век. Първоначално плочките са имали основно функционална роля – да защитават стените и пода от влагата. Те били изработени от глина и изпечени на висока температура, което ги правело здрави и устойчиви на вода. С индустриализацията и подобряването на производствените методи, плочките започват да се предлагат в по-голямо разнообразие от форми, цветове и размери.